Tuesday, March 20, 2012

After the storm










След дъжд и още нещо...

Най-тихо е след дъжд. И след обида,

(търкулнала се по безумни устни).

Безочлива, нахална и горчива,

сърцето нежелаеща да пуснe.

Горчива като стогодишно вино,

(прерязваща душата със стъкло),

което ме ранява и опива

с вкуса на неизречено "защо"...

И тихо е. Смразяващо до кости

(след всяка буря, криеща се вляво).

А болката остава в мен да проси,

неискаща да знае, че те няма.






No comments:

Post a Comment