Tuesday, March 20, 2012
After the storm
След
дъжд и още нещо...
Най-тихо е след дъжд. И след обида,
(търкулнала се по безумни устни).
Безочлива, нахална и горчива,
сърцето нежелаеща да пуснe.
Горчива като стогодишно вино,
(прерязваща душата със стъкло),
което ме ранява и опива
с вкуса на неизречено "защо"...
И тихо е. Смразяващо до кости
(след всяка буря, криеща се вляво).
А болката остава в мен да проси,
неискаща да знае, че те няма.
Най-тихо е след дъжд. И след обида,
(търкулнала се по безумни устни).
Безочлива, нахална и горчива,
сърцето нежелаеща да пуснe.
Горчива като стогодишно вино,
(прерязваща душата със стъкло),
което ме ранява и опива
с вкуса на неизречено "защо"...
И тихо е. Смразяващо до кости
(след всяка буря, криеща се вляво).
А болката остава в мен да проси,
неискаща да знае, че те няма.
Thursday, March 1, 2012
World for two
Прости ми
ако съм нахална,
но всичко искам да ти кажа аз -
това че много те обичам, а премълчавам
в душата ми напира гняв.
Не мога вече да мълча
пресъхна гърлото от неказани думи
притисках даже и сълзите,
като недописани, мълчани букви.
Обичам те! Най-накрая го разбра.
С тебе бях напълно честна
от тук нататък ти реши,
дали да бъда с тебе още по-далечна.
Живях в свят на криеница
усещах се съвсем сама...
думите ми не разбирай грешно,
дано да бъда твоята упора в любовта.
но всичко искам да ти кажа аз -
това че много те обичам, а премълчавам
в душата ми напира гняв.
Не мога вече да мълча
пресъхна гърлото от неказани думи
притисках даже и сълзите,
като недописани, мълчани букви.
Обичам те! Най-накрая го разбра.
С тебе бях напълно честна
от тук нататък ти реши,
дали да бъда с тебе още по-далечна.
Живях в свят на криеница
усещах се съвсем сама...
думите ми не разбирай грешно,
дано да бъда твоята упора в любовта.
Subscribe to:
Posts (Atom)