Много хора ще ме обвинят, че не разбирам, но вече съм го виждала доста пъти и се убедих окончателно. Образованието наистина убива твореца. На пръв поглед звучи кощунствено. Хората са свикнали с мисълта, че знанието е сила, светлина и прочие. Да, това важи за други области. Но съгласете се, че изкуството не се учи. Трябва да го имаш в сърцето, по рождение. Преди години гледах филм за колеж, където учеха кандидат-писатели. В главната роля беше Патрик Демпси. Една вечер той срещна учителя си по литература на чашка в бар, поразговориха се за нещата от живота и учителят каза "Мога да ви науча да придавате форма на текста, но не мога да ви науча да пишете. Tова трябва да го имате тук" и посочи гърдите си.
Колко известни творци са имали съответното образование? И колко от тях са прекъсвали следването си за да не могат разни професори-теоритици да убият твореца в тях? Безброй. Едва ли го знаете, а ако все пак ви е известно, вероятно смятате всеки отделен случай за изключение. Брей, хиляди изключения!
Не знам дали разбрахте, важното е че аз трябваше да го напиша. Предизвика ме един спор, където обсъждаха някакви наминации във Варна. Двама били предложени за награда. Единият е доцент, известно име. Не е написал нищо, просто оценявал другите. Hе го ли намирате за смешно? Той не е създал хептен нищичко, но си позволява наглостта да оценява другите. Що за стълб на българската литература е това? Не ме интересува мнението на хората, които само оценяват, а не умеят да създават.
Другият номиниран е спорна личност. Поет, когото почитателите хвалят ежедневно. Враговете му го наричат пияница и пройдоха. Е, доста от творците са такива. По-важно е обаче какво творят.
Аз бих гласувала за поета. Може да е всякакъв, но поне създава, и щом има почитатели, значи творбите му носят стойност.
Преди да ме оплюете, проучете колко млади творци са били унищожени от дървени професори с много дипломи, но без усет към стойностното. Изкуството не се нуждае от дипломи и титли, а от сърце и душа.
