Приятелко моя, най-добра

Сигурно много сте слушали, че всяка жена има най-добра приятелка. Да, така е. С уговорката, че това приятелство отива по дяволите, ако се появи мъж желан от двете. Същото е възпято в песни и романи.

Няма такова нещо като “Отстъпвам ти го”. Hапротив, правиш всичко възможно за да го имаш. В някои варианти става веднага и открито. B други започва със скрити погледи. Още по-сложно е ако едната вече го притежава. Мислите, че другата ще се откаже в името на приятелството? Трудно, да не кажа и невъзможно. Аз поне не знам такъв случай.

Бездомните животни не са домашни любимци

Обичам животните. Гледам котка и заек. Двата са родени на закрито и дотолкова са свикнали с домашната обстановка, че дори не знаят как да драскат и хапят. Много са мили.

Съвсем друго са бездомните животни, от които определено ме е страх. Вдигам луди скандали на съседите, ако някой от тях храни кучета и те се навъртат постоянно около блока. Hе е нормално да не можеш да излезеш от входа, защото някое животно може да те заръфа. Hали живеем в град все пак. Би трябвало по нещо да се различава от гората.

Скоро забелязах, че някои съседи се забавляват от страха на хората. Значи май не подхвърлят хляб от добро сърце, а за да създадат предпоставки за садистично забавление. Даже съм сигурна, че е така, защото в противен случай щяха да приберат в дома си поне едно коте. След като не го правят, значи всъщност не им пука за “душиците”.

Като всяко нещо любовта към животните също трябва да е с граница, понеже човек като нищо може да се върне към животинското. Имам някакви подобни наблюдения. Забелязали ли сте, че колкото повече един човек обича животни, толкова повече мрази хората? Говоря ако е мината границата. Иначе с мярка е хубаво да гледаш животинчета, стига да не пречиш на другите. Hе е нормално да се чудя как да изляза от входа, съобразявайки се с настроенията на животно, което изобщо не е дресирано или породисто, че да е чак толкова важно.