Думи

Когато слънцето се скрие и звезди
се отразят в очите ти красиви,
разбирам, както никога преди,
че малко трябва, за да сме щастливи.


Когато вятърът в косите ни шепти:
„Дарявайте любов, затуй сте живи!”,
разбирам, както никога преди –
щом даваме, сме истински щастливи.


Когато хлябът си със просяк споделим,
когато към врага сме милостиви,
не спираме до края да вървим,
тогава ще сме истински щастливи.


Когато своя смисъл изберем
и крачим с него в пътища трънливи,
все някой ден това ще разберем,
че можем да умираме щастливи.


Ще разберем, че то е вътре в нас,
не се купува и не се продава,
не идва с положение и власт –
от люлката то даром ни се дава.